Психолозите разграничават пет стадия на преживяване на скръбта.

  • Първият стадий е стадият на отрицанието и шока. Човек просто не може да повярва на случилото се, особено ако нещастието е неочаквано. Отказва да повярва, че тежката загуба се е случила точно на него, отново и отново разпитва носителя на лошата вест, сякаш надявайки се, че не е чул правилно. Реакцията на този стадий от въздействието на скръбта може да е вик, емоционална превъзбуда. Или обратно, емоционална студенина, затормозеност (човек, получил известие за смъртта на близък, може изцяло да се потопи в четене на криминалета, например, предизвиквайки с това недоумяващите погледи на околните) - такова поведение се явява защита от въздействието на шока. При всички случаи човек излиза от реалността, прекъсва се неговия пълноценен контакт с околния свят и със самия себе си. Решенията, взети на този етап на скръбта, често са неправилни, доколкото на човека му липсва точно възприемане на ситуацията. Понякога поведението в такъв момент добива такива форми, които ни карат да се съмняваме в психическото състояние на човека. Например, получавайки известие за смъртта на мъжа си, жената може да се заеме с поправка или гладене на неговото бельо - това също е форма на защита от разрушаващото въздействие на шоковото състояние.
  • Вторият стадий на действие на скръбта е стадият на агресия, преживяването на обида, гняв. В конструктивен план агресията е насочена към причината, предизвикала скръбта - загубата. Ако разгледаме еволюцията на човечеството, някога такава форма на поведение също е служила за защита, при това в буквален смисъл - роднините на загиналия обикновено наказвали враговете, убили близкия човек, следващият път да им послужи за назидание. В съвременния свят най-често агресията не е конструктивна и е насочена към околните, към себе си и към неодушевени предмети. Човек, преживяващ стадия на агресия, е склонен да обвинява за нещастието си съдбата, бог, лекарите и в края на краищата себе си. Често агресията и гнева са насочени към починалия, който е изоставил своите близки. Впрочем, спомнете си опяването "На кого, мой любезни приятелю, ме остави ти, мен несретната!" и др. Както и други древни обичаи, "оплакването" има своето дълбоко практическо значение. В дадения случай то помага да се справим с емоциите си, без да причиняваме вреда на околните и на себе си.
  • Третият стадий е стадият на вината и обетите Преживявайки този стадий, хората смятат, че те самите са виновни за случилото се, поради "лошото им поведение". "Винаги ще се държа добре, само нека всичко се оправи!" - ето такива обети се правят пред висшите сили, пред Бог, при заболяване на близки или при катастрофи, когато съдбата на близките е неизвестна. Човек, преживяващ този стадий, може също да изпитва угризения на съвестта за това, че се е отнасял зле с починалия или му е отделял недостатъчно внимание. В тези ситуации поведението на човек рязко се променя и за да изкупи вината си, той може, например, да се заеме с благотворителност, да бъде по-внимателен с околните си и дори... да отиде в манастир. Решенията, взети на този стадий, обаче, най-често също са прибързани и недообмислени, та нали такава "морализация" на човека е временна. По-късно, когато раната от загубата вече започва да заздравява, човек започва отново да се радва на проявите на живота, даже често възниква така наречената вина от радостта - угризение на съвестта, което изпитваме затова, че отново можем да сме весели и щастливи, а в същото време близкият човек вече го няма.
  • Стадий на депресия Решенията, взети на стадия на депресията, също могат да навредят на човека, преживяващ загуба, както и на обкръжаващите го хора. Потиснатост, апатия, раздразнителност, понижаване на социалната активност - това са все проявления на депресията. Животът може да загуби всякакъв смисъл, болката си човек е склонен да "заглушава" с алкохол и други "антидепресанти". Именно в този момент хората могат да вземат необмислени, продиктувани от преживяваните на момента силни емоции, решения, чак до самоубийство. А всъщност главното, което трябва да помним, дори скърбейки за загубата на близък, това е мъдрият народен израз "Най-добрият лекар, това е времето".
  • Стадий на приемането Колкото и тежко да преживява човек скръбта, постепено настъпва приемането на загубата. Стадият на приемането се характеризира с възстановяване на обичайния ход на живота, влизащ отново в своя коловоз. Животът добива цел и смисъл. Човек се учи отново да се радва, да се смее, връща се към обичайните си дела, възстановява своя кръг от контакти"

Емоциите, това са една от главните теми на психотерапията

За да помогнем на клиента да почувства и да даде право на съществуване на емоциите си, отначало трябва да му помогнем да преживее всички потиснати емоции, започвайки от вътреутробния период. И едва след това той ще си позволи да е себе си и да си даде правото да е емоционално жив.
Каквито и да са емоциите, те имат право да съществуват. Преживявайки злоба, гняв, печал, тъга, ние преживяваме живи настоящия си живот. Даваме си правото да дишаме с пълни гърди и да изпитваме радост, любов и благодарност.

Ако тази статия е засегнала вашите емоции и вие искате да възразите или да не се съгласите с нещо, това значи че се е случило рестимулиране на вашия минал негативен опит. Обезателно се обърнете към нашите експерти в психологията. Те много нежно ще ви преведат през вашата болка и ще ви помогнат да се освободите от потиснатите емоции.

Свързано с темата препоръчваме:
Пътят на Щастливата Жена
99 лв
Лична консултация с Дмитрий Полищук
700 лв