Когато почувстваме, че с нас са се отнесли несправедливо, ние се нацупваме, ставаме груби, мълчим или плачем. Но много по-продуктивно е да разберем защо, поради каква причина и от какво точно сме обидени.
Както уместно каза Елизабет Гилбърт, „точно както пушенето е вредно за белите дробове, негодуванието е вредно за душата: дори едно дръпване е вредно.“ Подобно на стъкълцето от огледалото от приказката на Андерсен, обидата кара човек да види света и хората, които са го „предали“, „унижили“ и „обидили“ (а всъщност просто не са оправдали очакванията му) в изключително мрачна светлина. Освен това, когато постоянно имаме претенции, ние разрушаваме най-красивите отношения – любов и приятелство, разстройваме се, не спим през нощта, спомняйки си в детайли срещата с нарушителя, и в резултат на това изглеждаме зле. Като цяло имаме предостатъчно основателни причини да се справим с тази черта на своя характер.
СВАЛЯНЕ НА МАСКИТЕ
Ако разделите обидата, можете да откриете, че това не е една емоция, а цяла палитра от усещания: гняв, тъга, самосъжаление, омраза към този, който ни потиска. Това чувство изглежда прикрива други, по-дълбоки преживявания, пречейки ни да ги изживеем ефективно.
„Заедно с новата работа в живота ми се появи и една колежка, която не ме хареса от самото начало“, казва Марина (на 27). – Тя каза, че съм лош специалист, оплака се на управителите, уведоми всички за моята “некомпетентност”. Търпях нейните лудории, защото се страхувах да не мина за скандален човек на новото място и дори плаках в служебната тоалетна. Но в един момент усетих как в мен се надига гняв. В работата мидадоха нова задача и много скоро усилията ми бяха оценени – първо получих добър бонус, а след това повишение. И всичко това благодарение на моя обидчик. Между другото, така и не разбрах каква е връзката с нея – след като ме повишиха, тя спря да ме тероризира. Когато Марина се е срещнала и “сприятелила” с гнева си, вече няма и следа от предишните ѝ преживявания. Затова психолозите съветват да разберем какви чувства се крият зад наранената ни гордост.
„По правило това е гняв или болка, които не можем да изразим“, обяснява психологът Елена Султанова. – По-лесно е да мълчим, гледайки с ням укор човека, който ни е наранил, отколкото директно да кажем „боли ме“. Защото понякога е толкова трудно.” Негодуванието е защита. Ние изразходваме енергия, за да се защитим, водейки диалози с нарушителя в главите си за стотен път. Вместо да спрете и да се вслушате в чувствата си.
ДА СЕ ПРИПОМНИ ДЕТСТВОТО
Негодуванието се формира в детството – достатъчно е на детето да му се обръща прекалено малко внимание или, обратното – да се угажда на всичките му капризи. И в двата случая предизвиканото недоволство е сигурен начин да удовлетворите своето. Разплаках се – получих нова играчка. Нацупих се, спрях да говоря – и обикновено строгите родители те целуват и прегръщат, за да се “поправят”. Склонността към такова поведение може да бъде наследена или възпитана чрез личен пример.
„Ако за родителите всяко “изпускане на влака” е причина за паника, гняв и негодувание, детето няма да се научи да реагира адекватно на промените в ситуацията, да намира положителни моменти в неочаквани събития“, казва психотерапевтът Сергей Мартинов. Но можете да покажете различно отношение. Изпуснахме влака – няма нищо, ще отидем с автобус. И детето ще разбере, че е възможно да се държи така – да не се паникьосва, да не се разстройва и да не се цупи.
Негодуванието се превръща в обичаен сценарий на поведение, ако в детството нашите родители редовно са нарушавали своите споразумения или задължения и са се отнасяли с нас несправедливо. „Майка ми постоянно ме обвиняваше а номерата на по-малката ми сестра“, спомня си Даша (на 24). – “Когато бяхме сами, трябваше да я гледам, въпреки че е само с три години по-малка. Ако сестра ми не си подреди играчките, ако счупи някоя чиния – аз го отнасях.” Ако в такива ситуации е забранено човек да изразява гнева си, той може само да натрупа негодувание. „Възпитани сме така, че родителят винаги е прав“, казва Елена Султанова. – Да кажеш на мама или татко: „Ядосах ти се“ не е безопасно – ще бъдеш игнориран или дори наказан. И тогава възниква негодувание – „боли ме, но не мога да го кажа“. В това чувство винаги има инфантилност: порасналото дете все още обвинява другите хора за своите преживявания, вярвайки, че те трябва да носят отговорност за чувствата му.
ОЧАКВАНИЯТА
Любимият ви човек закъсня за среща, приятел критикува новата ви прическа, бутнаха ме в метрото, настъпиха ме болно по крака и не ми се извиниха – и сега имам буца в гърлото и очите ми са влажни.
Обиждаме се, ако нещата не вървят така, както искаме. Или очакваме, че хората винаги ще бъдат мили и учтиви с нас и ако те „си покажат зъбите“, ние си изпускаме нервите.
Високите очаквания са пряк път към негодувание. „Всеки път, когато съпругът ми се върне след вечерно събиране с приятели, след това не му говоря с дни“, признава Татяна (на 30). „Мисля, че той трябва да прекарва свободното си време със семейството си, а не да се забавлява извън дома. С такова поведение не е възможно да се превъзпита избраникът ви, но връзката се пука по шевовете, защото никой не обича постоянно да се чувства виновен. Освен това, в стремежа си да променим любимия човек, преставаме да забелязваме положителните му качества. „Никой не е дошъл на този свят, за да оправдае нашите очаквания. Трябва да оставите другите хора да бъдат себе си и да се научите да виждате доброто в тях“, обяснява Сергей Мартинов.
ИЗРАЗ НА ЧУВСТВА
Най-добрият начин да се справите с негодуванието е да разберете какви чувства са скрити зад него и да ги освободите. „Когато се разделим с любим човек и изпитваме болка е нещо естествено“, казва Елена Султанова. „Трябва да го издържиш, за да преодолееш негодуванието. Ако преобладава самосъжалението, трябва да се запитате защо и вместо да се самосъжалявате, направете нещо приятно – пригответе си вкусен чай, прочетете някоя книга. Колкото по-близък е човекът, който е наранил чувствата ни, толкова по-болезнено е. Можете да прекарате целия си съзнателен живот в състоянието на негодувание срещу собствената си майка.
Психолозите често съветват да говорим за преживяванията си, но това не винаги е възможно – например родителите приемат тежко упреците от страна на децата, чувстват се виновни. В този случай можете да „изживеете“ чувствата си с помощта на любим човек, психолог или дори сами. Да речем, мислено си представете родителите и изразете всичко, което кипи, или им напишете писмо. Без да забравяме, разбира се, че дори когато сме ядосани, пак ги обичаме.
След като сте решили да изразите чувствата си към „нарушителя“ лично, опитайте се да избегнете скандала, говорете за състоянието си възможно най-точно и спокойно. „Бях разстроена, че съпругът ми играеше компютърни игри по цяла вечер“, казва Лариса (на 32). – Когато аз му “дуднех” или се обиждах, той само ми се дразнеше. Уморена от тази постоянна битка, накрая казах, че се чувствам отхвърлена. Той ме разбра и сега прекарваме повече време заедно.
Често обаче монолозите за чувствата ви са напълно неуместни – например на работа, където сте обидени от заядливите забележки на шефа си. „Ако реагирате болезнено на атаките му, овладейте техниките за справяне с критиката“, съветва Елена Султанова. „Също така помага да се разбира, че в бизнес отношенията критиката е градивна, защото е насочена към подобряване на представянето.“ Но тези, които обичат да “изреждат” истината за нашата фигура, нашия характер и навици, трябва да бъдат игнорирани (освен ако ние самите не сме помолили някого да говори откровено за нашите недостатъци).
ГРАНИЦИ
Но какво става, ако някой премине всички граници: постъпи жестоко или ни унижи? По-добре е не да се обиждате, а направо да се ядосате и да отвърнете на удара. Да бъдеш в контакт с агресията си е полезно, защото тя е мощен източник на енергия, който помага да се отговори на нарушителя. Но понякога човек се сблъсква с явна несправедливост по свой адрес – и преглъща негодуванието.
Най-вероятно причините за тази реакция се крият в детството. „Все още като си спомням първия си учител ме побиват тръпки“, казва Рима (на 22). – “Щом някой от учениците ѝ решаваше неправилно някоя задача по математика, тя го удряше с пръстена си по главата. Не болеше, но беше страшно и обидно – в края на краищата нямаше как да отвърнем на учителя. Пораснах отдавна, но все още ме е страх да отвърна на удара. Когато разбрах, че този страх е продиктуван от детския ми опит, ми стана по-лесно да го преодолея. В края на краищата, сега съм възрастен и мога да отстоявам себе си.”
Според Сергей Мартинов, човек, който е преживял морално или физическо насилие, е в състояние да се научи да отговаря на агресора “симетрично”. „Повечето от неприятните ситуации могат да бъдат разрешени чрез пълно владеене на езика и поне отчасти чрез собственото ви емоционално състояние.
По време на конфликт трябва да запомните, че след седмица или две всички ще го забравят, включително и ние самите. Това веднага премахва нивото на важност – което означава, че ще бъде по-лесно да запазите самообладание. Психологът съветва също така да се освободим от негодувание, съчувствайки на този, който ни е наранил. Може би колежка, която е била груба с вас на среща за планиране, е разстроена от кавга със съпруга или децата си и сега хапе като ранено животно? Забелязвате, че е несправедлива, но вътрешно не реагирате на думите ѝ, защото разбирате причините за тази агресия. Освен това можете спокойно да кажете на колежката, че грубостта изобщо не ѝ отива. В резултат на това човекът, който ви е обидил, ще получи информация за поведението си и вие няма да развалите настроението си. Тук се крият мъдростта и зрелостта – качества, противоположни на детското, егоцентрично негодувание. Невъзможно е да простиш на човек, като просто прекрачиш болката. Но всеки път прекъсването на отношенията с тези, които не са оправдали нашите очаквания, е същото като бягство от самия живот. В крайна сметка понякога е напълно непредсказуемо.
ТЕКСТ: Надежда Дудко
ИЗТОЧНИК: www.thevoicemag.ru
Какво още може да се направи по темата? Обърнете внимания на тези обучения:
При закупуването на Курса “Травма на женствеността” и/или Консултация с Анастасия, получавате в подарък Уебинар “Без Обиди”. Предложението е валидно от 14.11.22 до 20.11.2022 г.
© 2022 «Woman LifeBook» Всички права запазени.
© 2022 «Woman LifeBook» Всички права запазени.
