Под натиска на модерното общество през годините се появи известен стереотип, при който добрата майка никога не се уморява и не се разпада, прави всичко навреме и издържа на всякакви капризи и избухвания, не се нуждае от почивка и посвещава целия си живот на децата. В резултат на това, когато майката отдели време за себе си, тя се чувства вновна, срива се и губи контакт със себе си.

В нашата практика сме срещали много жени, които мислят, че детето им би било по-добре с някоя друга майка, по-идеална от самите тях.

От момента, когато детето се е родило и докато порасне, майката го гледа през призмата на вътрешното си дете и през цялото време преминава през детския си опит, за да разбере по-добре детето си и понякога губи почва под краката си, тъй като вътрешното дете също не е получило абсолютно всичко от неговата майка.

Често чуваме от наши клиентки майки – “Аз не исках да бъда като моята майка, но изглежда, че съм същата като нея!”