27-мо издание Надежда Солунска

НАДЕЖДА СОЛУНСКА - КОЯ СИ ТИ?

Казвам се Надежда Солунска и преди всичко съм майка на две деца – роля, която ме преобрази и ме научи на истинско търпение, присъствие и дълбока свързаност. По образование съм Психолог и Магистър по Информационни технологии, но отвъд дипломите и професионалните етикети, аз се възприемам като човек, който изпитва дълбок интерес към вътрешния свят на хората.

По природа съм чувствителна, емпатична и по-скоро тиха натура. Обичам срещите с различни светове и онези смислени диалози, в които думите създават истинска близост. Вярвам, че доверието и присъствието са в основата на всяка стойностна връзка. В същото време съм многопластов човек – мога да бъда видяна както на бизнес събития в професионална среда, така и в най-естественото ми състояние в моето село, където садя дървета и се свързвам със земята.

ЛИЧНИЯТ ПРЕЛОМЕН МОМЕНТ

Преди две–три години преминах през период на дълбока вътрешна трансформация. Външно животът ми изглеждаше подреден и успешен – имах семейство, дом и кариера. Въпреки тази „пълна картина“, в мен се беше настанило усещане за тиха и трудно обяснима празнота и неудовлетворение.

Работех в IT сферата изцяло от вкъщи и социалните ми контакти бяха силно ограничени. Макар това да изглеждаше удобно, вътрешно усещах, че изолацията ме отдалечава от мен самата. Преломният момент дойде, когато ясно си казах: „Не мога повече така да продължавам“. Най-трудното тогава бяха страховете ми – от неизвестното и от това как ще реагират близките ми, когато изляза от познатата си роля. Този конфликт между сигурното и нуждата да бъда вярна на себе си беше най-голямото ми предизвикателство.

Ти и твоите числа

Моето число на съзнанието е 2– числото на чувствителността, партньорството и вътрешната мекота. Когато започнах да опознавам числата си, най-болезненото осъзнаване беше колко силно съм се влияла от мнението на другите и как съм търсила одобрение, мислейки, че моята чувствителност е слабост.

Моите предизвикателства винаги са били свързани с поставянето на граници и избягването на конфликти. С времето обаче открих, че именно в тази мекота се крие моята сила – в емпатията и способността да бъда мост между хората. Когато спрях да се боря със себе си и приех своята енергия, станах по-спокойна и уверена в чувствата си.

Процесът на трансформация

Макар да бях оставила психологията на заден план, в момента на трансформацията усетих естествена нужда да се върна към нея. Започнах да търся знания не като професионална титла, а за да разбера по-добре собствените си емоции. Този път ме отведе към обучение по Рейки и Родова терапия, които ми помогнаха да видя човека като цялост от ум, тяло и енергия. Срещата с числата беше естествено продължение на този процес – синтез между психологията и личния ми опит. Чрез тях разбрах причините за вътрешните си конфликти и страхове, което ми донесе яснота и приемане. Осъзнах, че трансформацията е факт, когато спрях да търся отговори извън себе си.

ШКОЛАТА КАТО ИНСТРУМЕНТ

Обучението ми даде необходимата структура и опора в момент, в който вече бях готова за промяна, но имах нужда от яснота. Този път беше различен, защото влязох в него с готовност да поема отговорност за себе си, без да чакам бързи решения отвън. Школата отключи в мен доверието да бъда себе си и смелостта да живея в синхрон със собствената си природа. Тя се превърна в приложим инструмент, с който надградих всичко научено досега.

СЛЕД ТРАНСФОРМАЦИЯТА

Днес съм по-осъзната и спокойна версия на себе си. Ако преди живеех в съмнение и нужда от одобрение, сега се водя от приемането и вътрешната тишина. Вече не се опитвам да бъда „удобна“ за другите, а избирам да бъда автентична и да уважавам чувствата си.

Отношението ми към мен самата стана много по-меко – замених критиката с разбиране и грижа. Научих се да поставям граници без вина, което промени и хората около мен. Сега привличам емоционално зрели личности, които ценят искреността, а не драмата. Вече не търся отговори навън, а живея в пълно съгласие със собствената си енергия.

НА КОИ ХОРА ИСКАШ ДА БЪДЕШ ПОЛЕЗНА

Искам да помагам на хората да се свързват със себе си и да чуват по-ясно собствените си желания. Вярвам, че всяка трудна емоция носи послание, когато ѝ дадем пространство. Най-вече бих искала да бъда полезна на тези, които усещат повтарящи се родови или лични модели и са готови съзнателно да ги прекъснат с грижа за себе си и за бъдещите поколения.

ФИНАЛЕН ЛИЧЕН ВЪПРОС

Ако една жена, която е там, където ти беше тогава, чете това интервю – какво би искала да ѝ кажеш? „Бих ѝ казала да не отлага себе си. Да се вслуша в това, което усеща, и да тръгне с малки стъпки и любов към себе си – защото когато една жена е готова за промяна, точната подкрепа винаги се появява“.