ДИВНА СТОЯНОВА
Дивна Стоянова е Дама, която успя да сбъдне в този живот няколко свои мечти, едната от които беше невъзможна по думите на лекари.
Родена в морската столица на България – Варна. Израства в матриархат, който я кара да осъзнае още от малка, че жените са силния и водещ пол, когато обстоятелствата го налагат и могат да направят всичко възможно, за да осигурят добър дом, добро възпитание и добро образование на своите деца.
Майка в живота на Дивна е една от най-водещите фигури. Тя е грижовна и отдадена, същевременно показва на дъщерите си, че и в най-предизвикателните условия в историята на България през 90-те години на миналия век, е възможно една жена да отглежда децата си напълно сама. Както и да се справи с всяко предизвикателство, ако продължава своя път непреклонно и напористо. Може би, точно този пример, от първо лице, кара Дивна да преследва целите и мечтите си неуклонно.
В противоречие на примера, който тя получава от силната си майка, Дивна има прекрасен съпруг, който нарича сродната си душа. Иван играе важна роля, не само в личния, но и в професионалния живот на Дивна.
Той е човекът, който успява да я възроди от пепелта, като феникс, дори и в най-предизвикателните периоди от живота на Дивна, които не са малко.
Освен това Дивна и е майка на две прекрасни принцеси, които си е пожелала още, като дете. Двете й дъщери са нейния стимул да продължава напред и да им покаже, с делата си, че всичко е възможно, ако го искаш силно и работиш ежедневно за постигането на мечтите и целите си. Семейството на Дивна е стожера за нея, опората, без която животът няма смисъл, дори и да си най-успелият и най-богатият човек на Земята.
Кариера и постижения
Разкажете ни за своите постижения в живота. Коя беше първата Ви работа. Как я избрахте? През какви събития минахте през годините? С какво се занимавате днес? Как разбрахте, че точно това е нещото, с което искате да се занимавате? (Защо избрахте да градите кариера точно в тази сфера?) Кои са професионалните висоти, към които се стремите?
Първата ми работа започнах на 14 години, водена от желанието да съм самостоятелна и да помагам финансово на майка ми. Първата ми сериозна работа, на трудов договор, започнах на 20 години в Национална Гвардейска част, като секретарка на Командира на поделението. Избрах я, по същите причини, както и работите ми, като тийнейджърка: да бъда самостоятелна и да помагам на майка ми финансово. Истината е, че ми беше трудно, да съчетавам редовното обучение в УНСС с работата, не беше трудоемка, но се налагаше да съм в поделението от сутрин до вечер и можех да отсъствам само за изпити. Там се запознах със съпруга ми. Там се научих на истинска дисциплина. Оттогава минаха повече от 20 години, но сякаш беше вчера.
Следващата ми работа беше в един от мобилните оператори. Кандидатствах за позицията “Продавач-консултант”. Бях много развълнувана и притеснена на интервютата. Одобриха ме и започнах. Не знаех нищо за GSM-мите, но бързо се учех и най-важното е, че колегите ми бяха страхотни. Работехме здраво, а междувременно се забавлявахме много. Още си спомням колко много се смеехме. Наистина великолепно време! С някои от хората от екипа, все още поддържаме контакт. След няколко месеца, работата вече не ме удовлетворяваше, като знания и развитие, и започнах да се оглеждам за по-добър пост.
Скоро кандидатствах в друг отдел в същата фирма и ме взеха. По онова време, много се подценявах и си спомням, че само и само да ме вземат си поисках нереалистично ниска заплата. Във въпросния отдел доста напреднах с уменията си в административната работа и там се запознах с две дами, които все още са ми близки на сърцето.
След преминаване на още една длъжност в компанията, бях принудена да напусна “по собствено желание”, това се записах на борсата по труда и да уча английски.
Чувствах се много тъжна и унизена, че се налага, аз която говоря няколко чужди езика и съм с висше образование, да се редя с хора без образование на борсата за подпис. Спомням си и подкрепата на съпруга ми, когато веднъж му се обадих и му казах плачейки, че не мога да се унижавам така. Тогава той ми каза, да зарежа 100-те лв., които ми даваха помощи и да се махам оттам. А финансово бяхме на дъното. Изплащахме апартамента си, само той работеше и ни оставаха пари колкото да си платим сметките. Не излизахме и си купувахме само и единствено продукти от първа необходимост. Не бяхме казали на близките ми, че съм безработна, тъй като не искахме да се притесняват, а и беше доста засрамващо за мен.
Като вчера си спомням колко много си бях харесала един гланц за устни и много го исках, а той струваше 16 лв. и Иван ми каза: „Следващият месец, като взема заплата, ще ти купя.“ и щеше, но аз му отказах, защото, ако ми го купеше, щяхме да се лишим от нещо наистина важно, а аз, така или иначе не се гримирах често. Иван винаги е слагал моите нужди и желания пред неговите. Напълно отдаден е на мен. Безусловна любов. В действителност, благодарение на него и децата се научих да обичам безусловно: без да искам нещо в замяна. Един ден, на последния ми подпис на Борсата, дамата там ми каза: „Вие знаете много езици, защо не пробвате в „Hewett-Packard“? Сега набират персонал.“ Прибрах се бързо вкъщи и веднага отворих страница с обяви за работа търсейки точно „HP“. Кандидатствах. Имаше 3 интервюта, с различна насоченост. Спомням си, че по онова време четях „Тайната“ на Ронда Бърн и се опитвах да прилагам Закона на привличането. Обадиха ми се след време и ми казаха, че съм наета и ми предложиха заплата, която беше огромна за онова време.
Веднага се обадих на мъжа ми да му кажа и виках, скачах и плачех от радост. Един от най-щастливите ми моменти, защото бях сбъднала една голяма мечта да работя в „HP“. Смела и недостижима мечта, както си мислех години преди това, беше моя вече. Екипът беше страхотен. Наистина стойностни хора, които винаги се стараят да те подкрепят и да ти помогнат в нужда. Чувствах се удивително там. Много учех, развивах се и много се забавлявах, въпреки, че тогава бях доста срамежлива и затворена. Работата ми с различни държави разшири кръгозора ми. Бързо се развивах и скоро се откри възможност за много добра позиция, която, за добро или за лошо, не заех, тъй като се оказа, че съм бременна с първото ми дете, което така и не му беше писано да се роди.
Години по-късно, напуснах “HP” и започнах собствен бизнес с продажба на строителни материали, който вървеше доста добре, но не ми доставяше никаква радост.
Към днешна дата имам собствен бизнес: създател и собственик съм на онлайн магазина svidendar.bg. Вносител и дистрибутор съм на козметика от Южна Корея и от Италия. Аз съм ексклузивен вносител за българския пазар на всички марки в онлайн магазина. Избрах да се занимавам с внос на качествени и иновативни козметични продукти, тъй като козметиката ми е страст от малка и искам иновациите в козметичната сфера да идват в България, в момента, в които излязат, а не след 10 години. Вече е напълно възможно да поддържаме естествената си красота по напълно естествен начин, без химикали и неинвазивно. На svidendar.bg можете да намерите само високо качествена и работеща козметика.
Трансформираща история
Разкажете ни за преломния момент в живота си. Свикнахме да виждаме успешните хора, като красива картинка, на която се виждат само постиженията и това кара другите да мислят, че да бъдеш успешен е въпрос на късмет. Но ние с Вас знаем, че понякога в живота се случват разтърсващи моменти, от които израстваш и вървиш напред. Бихме искали да разберем за Вашата лична история.
Истината е, че „след най-тъмната нощ, идва най-светлата сутрин“. Така е било винаги в моя живот. Имала съм тъмни и тежки периоди продължаващи с години, но точно „тъмнината“ ме е карала да търся усилено „светлината“. Винаги съм се оприличавала на феникс, възраждам се от пепелта още по-силна, още по-смела и още по-знаеща.
Загубата на първото ми дете, макар и още неродено, когато отидох да чуя сърцето му, а ми казаха, че или е мъртво, или е ме разтърси „из основи“, както емоционално, така и физически. Плаках 6 месеца денонощно. Усещах, че съм стигнала дъното, но не знаех как да се оттласна. Когато се посъвзех, започнахме да мислим за дете. Отидох в инвитро клиника, тъй като дълго не се получаваше и там ми обясниха, че естествено деца няма да имам никога. Не можех да си представя да правя инвитро многократно, без успех и се отказах.
Предложих на Иван да се разведем, за да си намери жена, която може да му роди деца. Той каза, че предпочита с мен и без деца, отколкото без мен и с деца. Наредихме си куп пътувания, едно след друго, в чужбина и започнахме да пътуваме.
Така, месец, след като се бях отказа напълно, че ще имаме деца, бях бременна – по естествен начин. Не отменихме нито едно пътуване, а вече пътувахме тримата.
Когато отидох на преглед и ми казаха, че е вътрематочна бременност, плаках от радост, а когато чух ритъмът на сърчицето й, това беше най-хубавият звук, който съм чувала. Все още обичам да слушам как туптят сърчицата на моите две принцеси и отново се връщам към онзи прещастлив момент. Разбрах, че още една моя мечта се сбъдва: момиче е. Още от дете исках да имам момиченца. Обожавам момиченцата!
Мислехме име, минахме през няколко, но със сърцето и душата си, аз знаех, че тя е Свидна. Бях чула името, години, преди да забременея още първия път, в песента на Ваня Костова „Звезда“, където се пееше: „Звезда дивна и свидна.“. Още тогава бях казала на Иван: „Ако имаме дъщеря, ще се казва Свидна.“ Иван ми каза, щом го чувстваш така, ще се казва Свидна. Свидна беше моят измолен Свиден дар. Огромната ми сбъдната мечта, заедно с Карина – втората ми дъщеря. Имената и на двете означават „скъпа, обичана“, но едното е славянско, а другото латинско.
Когато се роди Свидна бях много вдъхновена, исках да й дам света. Започнах да й правя ръчно ленти за коса, направих си страничка във FB, която кръстих на нея: „Свиден дар“. Никога не я пуснах и не публикувах нищо, защото не намерих смелост, но
когато почти 10 години по-късно, намерих смелост да сбъдна още една моя голяма мечта – да се занимавам с козметика, името на бранда ми беше ясно: „Свиден дар“.
Две години след раждането на Свидна, се роди и другият ми свиден дар – Карина. Последваха няколко години изпълнени с радости, тъга, сълзи, страхове, влошено здравословно състояние и търсене на решение как да подобря здравето си. Преломна точка беше моментът, в който едно от светилата по УНГ в София ме натъпка с огромни дози кортикостероиди и антибиотици, едновременно, след което ми каза, че май е объркал диагнозата и тялото ми не издържа. Дни след „лечението“ сърцето ми буквално спря.
Спомням си и онзи момент, когато Иван ме гледаше с широко отворени очи, опитвайки се да премери кръвното ми налягане, което рязко падаше и след 5 минути, рязко се вдигаше и ми каза: „Не чувам сърцето ти.“ Тогава имаше един момент, в който си помислих: „Това е краят.“ После помислих: „Не ми е жал за децата ми, защото са много обичани и обгрижвани. (първо помислих за тях) – Жал ми е за мен, че не си позволих да живея и да сбъдна мечтите си.“
Да, човек си дава много ясна равносметка, когато усети, че животът му се изплъзва. По спешност в болница, вливания, диагноза: „камерни екстрасистоли“.
След отминаването на този момент, започнах да живея по-пълноценно и да се радвам повече на живота.
Здравословното ми състояние се подобри значително, като преминах на алтернативно лечение. По него време се бях завърнала на работа в „HP“, но вече не ми достигаше да ми казват колко съм стойностна и как добре си върша работата, но сега няма възможност да ми вдигнат заплатата и да ме повишат.
Тогава си казах, че щом съм толкова стойностна, мога да ръководя собствен бизнес. Започнах новото си начинание с подкрепата на съпруга ми. Работехме заедно и това изобщо не е влошило отношенията ни, даже точно обратното. Бизнесът беше със строителни материали и се развиваше повече от прекрасно, но не беше моето поприще.
Когато наближих 40 години, реших, че е крайно време да намеря смелост и да си поискам от живота, това което истински желая. Сюблимният момент настъпи, когато срещнах мисъл на Руми: „Роден си с крила, защо предпочиташ да пълзиш през живота?“. Тогава „разперих криле и полетях“. Известно време се чудех на какво да се отдам и, тогава, една вечер Иван ми каза: „Ти обожаваш козметиката. Занимавай се с козметика.“ Аз „светнах“. Отново видях „светлината в тунела“. Няколко месеца се чудех дали да произвеждам, дали да внасям, ако внасям: какво да внасям, откъде… В онзи тъмен период, изникна страстта ми към Корея, която сякаш винаги е била там, но е чакала точният момент да излезе на повърхността. Тя ме спасяваше и ме караше да се чувствам жива и щастлива отново. И така, двете ми страсти: към козметиката и към Корея се вляха в едно, сбъдвайки моята професионална мечта: създаването на онлайн магазина за качествена козметика svidendar.bg.
Препоръки към други дами
От позицията на днешния Ви опит, какво бихте посъветвали дамите, които тепърва тръгнаха по пътя на своето развитие. Как да опазят себе си, в тежките моменти,когато сякаш, всичко върви срещу тях. Посъветвайте така, все едно го казвате на себе си преди да тръгнете по този път.
Ще го каза така обръщайки се към всяка дама, която открива по „късче от себе си“ в моята история: „Вярвай в себе си! Довери се на интуицията си! Рискувай и прави, каквото наистина искаш, защото живееш един живот. Постигни мечтите си, защото всичко е възможно. Ако вярваш силно и истински, работиш за осъществяването му, то вече е твое. Бъди търпелива, много търпелива! Колкото е по-голяма една мечта, толкова повече време може да отнеме, докато я достигнеш, но не се отказвай. Ако трябва плачи, крещи, когато си отчаяна и не виждаш „светлина в тунела“, за да изкараш лошата енергия, но после „стани“ и продължи. Единственият човек, който може да те спре да сбъднеш мечтите си, си само ти. Никога не е късно да сбъднеш мечтите си: възрастта е просто цифра, важен е духът!“
Ресурс на Вашата сила
И сега за приятното. Как разпускате? Кое Ви зарежда? Какво обичате да правите в свободното си време? Има ли книги, които бихте препоръчали горещо?
Обичам да плувам и да съм сред природата. Зареждам се от стойностните разговори с близките и приятелите ми. Роднините и приятелите ми много ме подкрепят. Истинската ми сила и презареждане ми дават децата и съпругът ми. Те знаят, в детайли, какво се случва в ежедневието ми: и доброто, и злото, и усмивките, и сълзите. Когато съм паднала духом, те са хората, които са до мен, те ми дават кураж, прегръдки, бършат сълзите ми, след което „ставам отново, изтупвам се и продължавам напред“.
Обичам много психологически книги и книги свързани с източна история и мъдрост. Обичам и литература свързана с етерични масла, билки и здравословно хранене. Книгите, които бих препоръчала са много разнообразни и все някоя би паснала на всеки. Тези са някои от любимите ми или наскоро четени и харесани: Ронда Бърн – „Тайната“, д-р Хаим Гинът – „Детето и ние“, Йон Ми Парк – „За да живея“, Мин Джин Ли – „Пачинко“, романите на Лиза Сий, на Марио Пузо, на Луиз Пени. Обичам да експериментирам и с литературата, която чета. Има още много книги и автори, които харесвам. Една от любимите ми книги е „Клетниците“ на Виктор Юго. Чела съм я 3 пъти и отново бих я прочела. Интересно е, как човек вижда различно събитията в книгата/-ите, според периода на собственото си емоционално и интелектуално развитие.
Не на последно място и книгите на Джон Кехоу за работа със силата на подсъзнанието.
Снимките: личен архив. 20.08.2023 г.
🎁 ПОДАРЪК, към момента, мога да зарадвам аудиторията на Анастасия, която срещнах случайно в живота си, но „ми подаде ръка“ безрезервно, за което съм й благодарна от сърце, с код за отстъпка от 5% от всички продукти на сайта: svidendar.bg, дори и на намалените. Кодът на Анастасия: anastasia5 e единственият код, който сме създавали и дава 5% отстъпка от продуктите на сайта без ограничения на ползването му и включва също и намалените продукти. Така, че кодът, сам по себе си, е уникален, както и самата Анастасия.
А до 1 септември при закупуването на 1 чифт иновативни пачове с иглички получавате 1 чифт в подарък: “Needly” – Пачове с микро иглички.
WEBSITE: svidendar.bg
Facebook: SvidenDar
Instagram: SvidenDar
"Вносът на натурална козметика и натурални почистващи препарати бе продиктуван от атопичния дерматит на малката ми дъщеря: Карина. Вече, от години, бяхме преминали към натурални продукти за почистване, миене и къпане, но все нещо не ми достигаше. Затова реших да намеря желаното качество и препарати сама, търсейки ги по света. По начало, съм доста взискателна към качество на козметичните, почистващите и перилните препарати, които се ползват в дома ни. Продуктите на всяка марка на svidendar.bg първоначално са минали през моя щателен и висок тестови контрол."
Регистрирайте се, за нашия Телеграм Асистент. С него получавате:
известия за безплатни уебинари
изненадващи подаръци
полезни и практични съвети
видеа, книги, статии и още много
© 2022 «Woman LifeBook» Всички права запазени.
© 2022 «Woman LifeBook» Всички права запазени.
